Ако вече сте наш клиент, въведете вашите данни за вход

Ако сте тук за първи път и желаете да направите покупка, нужно е да се регистрирате

Характерни музикални инструменти

 

Гайда
Гайдата е мехов духов народен музикален инструмент. Състои се от гайдуница - това е дървена тръба, част от гайдата, мях, главина, духало и ручило.
Заедно с кавала и гъдулката е сред най-популярните народни инструменти. Среща се почти във всички етнографски области на страната. В Родопите пък е разпространена тъй наречената планинска "каба"-гайда, характерна с ниската си звучност. Другата разновидност гайда е висока, сватбарска, наречена „джура”. Гайдата се използва и като солов инструмент, и като съпровод на народни певци, и в оркестъра от народни инструменти заедно с кавали, гъдулки, тамбури и др.

Кавал
Кавалът е музикален инструмент от групата на дървените духови инструменти, характерен за българската фолклорна музика. Среща се в почти всички фолклорни области на страната.
Устройството му е изключително просто - на практика това е една куха тръба с редица отвори. Със своята мекота и кристална звучност обаче той може да предаде много богат спектър от емоции и настоение.
В България са разпространени няколко вида кавали с различна дължина, която варира от 50 до 90 см, и различна ширина - от 16 до 18 мм.

Гъдулка
Гъдулката е музикален инструмент от групата на струнните лъкови инструменти.
Съществуват два вида гъдулки. Обикновената има три, а понякога и четири основни струни, на които се свири. Под тях са прикрепени допълнителни резониращи струни. По-малкият вариант (копанка) е характерен за Добруджа и има само три основни струни. Тонът на гъдулката се получава чрез триене на струните с лък, направен от дървена пръчка и косми от конска опашка.
Гъдулката може да се използва както за солиращ инструмент, така и като част от народен оркестър.

Тъпан
Тъпанът e ударен музикален инструмент от групата на мембранофонните инструменти. Представлява цилиндрично дървено тяло с диаметър от 30 до 60 см и височина от 25 до 50 см, на отворите на който са опънати кожи. Те са захванати с дървени обръчи и посредством зигзагообразно прекарано през тях въже. Настройването на инструмента става с натягане на въжетата. Звукът се произвежда с удари по кожите с палки.
Палките са две - едната е къса извита в единия си край дървена пръчка, наречена "кияк", и другата - тънка, дълга пръчица. Изпълнителят държи тъпана на колан през рамо докато свири.
 

17-01-2015 | виж всички новини | Принтирай Изпрати

         

Генериране на страницата: 0.181143 секунди